„Изневярата“ (част четвърта): Отговорен

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Психолози изследват и анализират с голям интерес поведението на хората, които отговарят за постъпките си. На пръв поглед нещо, на което не обръщаме внимание чак толкова, но ако разпознаем това в човек се оказва ярка светлина, променяща със знак плюс възприятията ни за него.

Когато не поемаме своя дял от отговорността, се излагаме на опасността да загубим чувството за собствената си сила или чувството за контрол върху действията си. Усещането за свобода на действие ни дава по-голяма стабилност, дори да става въпрос за грешка или негативно поведение. Ние хората не сме съвършени, а и никой не иска това от нас на всяка цена. Поемането на отговорност за действията ни, дори когато са инциденти, означава, че не губим контрол, така  повишаваме самочувствието си и хората ни възприемат с по-голямо доверие. Фактът, че участвате в създаването на това, което се случва в света около вас, изважда на показ зряло и осъзнато поведение. Когато поемете отговорност за живота си, ще изпитате удовлетворение от вашата вътрешна сила, която ще ви сближи с другите.               

-0-0-0-0-0-0-0-0-0-0-0-0-0-0-0-0-0-

Асен протегна шишето си към тях двамата за наздраве. Найден го гледаше в очите, после се съсредоточи в Калина. Тя излъчваше смесени чувства, но не ставаше ясно какви точно. Помисли си, че в началото на личната изповед на Асен се напрегна доста от мисълта, че тя и детето са щели да пострадат, но после напрежението отстъпи на уважението към Асен, че поднесе извинения.

- Разминало се е, било е малкият дявол – каза Найден и подаде своето шише за наздраве, последва го и Калина, чу се звънлив звук на стъкло, последва дружно отпиване.

Асен беше в очакване Найден да добави още нещо, беше притихнал след обяснението си и въздухът се оказа неестествено празен. Нико се намеси навреме и без да иска накара тримата големи да се усмихнат, като донесе набран букет от тревички за подарък на татко си.

- Знаеш ли Асене, до сега не ми се е случвало да чуя извинение. Обикновено все става така, да вляза в пререкание с еди кой си, за да докажа, че като си виновен – еми, виновен си! Признавам, че съм приятно изненадан от факта, че пое отговорност, защото така не даваш възможност на слуховете да пораснат рога и копита… - засмяно и доволно Найден запълни очакваното продължение на разговора. – Смел си, нямаш представа какъв съм по характер и как бих реагирал, но постъпи мъжката и пое вината – извади цигара, пак беше замислен, но лицето му изразяваше ведрост.

– Всъщност, тази прямота от къде я имаш, предполагам семейна черта или…? – Калина попита като погледа ѝ се местеше от очите на Асен към ъгълчетата на устата му, които издадоха пробягваща усмивка.

- Дядо ми, беше прекрасен пример за мъж, на който исках да приличам и всъщност май така и стана – носталгично сподели той и извади интересна кутия с цигари, от която извади и си запали една. – Беше горд човек, държеше на думата си, разказвал ми е за неговия дядо, от който е наследил отговорността пред семейство и каузата, за която бил убит в смутните времена, в които са живели. Дядо ми, също се казваше Асен, всички в селото, където прекарвах ваканциите го поздравяваха с уважение. Аз гордо се оглеждах дали забелязват и мен – широко усмихнат с блеснали очи, младият мъж дръпна от цигарата и отпи пак газирана глътка.

– Ей, айде да взема по още един крадец и малко ядки, а? Много ми е приятно, че колата ме срещна с вас, ще се радвам да споделяме някоя друга привечер заедно! – стана от пейката и с общото съгласие на семейството се отправи към магазинчето.

Найден придърпа Калина към себе си и бащински я целуна по челото:

- Все пак трябваше да ми кажеш, то хубаво се развърза всичко, ама беше редно…. Той свестен изглежда и определено застана мъжката, ама друг път моля те, не спестявай такива неща – погледна малко криво жена си, но даде заявка, че ще спре дотук без да дълбае както принципно правеше.

Калина пак не го чуваше, беше и топло на душата и искаше по-дълго да усеща тази топлина. Без да иска и без никаква умишленост от нейна страна си каза, че може да вярва на Асен за всичко. Само какъв обрат на мисли и чувства…..