Конституцията на Румен Радев. Идва ли президентската република?

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

На 21 ноември 2021 г., при една наистина рекордно ниска и невиждана от началото на демократичните промени в България избирателна активност, Румен Радев успя да спечели балотажа на президентските избори и по този начин да си осигури втори президентски мандат. Около една седмица преди втория тур на изборите по време на полагането на клетва от страна на двамата нови конституционни съдии, Радев анонсира пред медиите нещо, което на фона на злободневните теми, по-скоро убягна. Президентът заяви, че наближава времето той да внесе своя проект за конституционни промени – негови отдавна анонсирани изменения, за които той отдавна подхвърляше сигнали в обществото, но по негови думи очакваше „работещо Народно събрание“, за да ги внесе.

Политическата ситуация след тези ноемврийски президентски и парламентарни избори дава на Румен Радев основание да го направи по два параграфа. От една страна, независимо от рекордно ниската избирателна активност и рекордно ниският резултат като абсолютен брой гласове, Радев е легитимно избраният президент на Република България с текущ политически мандат и капитал за подобно действие. От друга страна, в идващото 47-мо Народно събрание парламентарното мнозинство ще се формира от политически формации, които или официално са подкрепили Румен Радев за втори президентски мандат („Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, БСП), или чиито избиратели преобладаващо са гласували за него („Демократична България“ и „Възраждане“, при които според социологическите проучванията над 70 процента от гласоподавателите са подкрепили Радев при балотажа му срещу проф. Анастас Герджиков). Още повече, ако четворната коалиция успее да сформира мнозинство и да излъчи министър-председател и състав на Министерския съвет, това ще даде една относително голяма стабилност на фона на предходните месеци и ще изведе на дневен ред възможността да бъдат внесени конституционни промени в Народното събрание.

Редът за изменение и допълнение на Конституцията се съдържа в Глава Девета от самия основен закон. Съгласно нея Народното събрание може да изменя и допълва всички конституционни разпоредби с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание. Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента. Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

Когато има поставен въпрос от компетентността на Велико Народно събрание (прием на нова Конституция; решаване на въпроси за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения; решаване на въпроси за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление; решаване на въпроси за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията; и решаване на въпроси за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията), правото на инициатива имат най-малко една втора от народните представители и президентът. Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 от Конституцията се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители. Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.

Дали президентът Радев ще предложи изменения на действащата Конституция, изменения на действащата Конституция от компетентността на Велико Народно събрание или нова Конституция ще определи реда, по който ще се приемат тези промени – в зависимост дали от ОНС или ВНС. Във всеки случай анонсираната от президента индивидуална конституционна жалба не представлява въпрос, чието разглеждане е от компетентността на Великото Народно събрание. Тя може да се приеме по реда за изменение, определен в компетентността на обикновеното Народно събрание. Въпросът идва при дадената заявка за изменение в областта на съдебната власт, включително и по линия на подкрепилите Румен Радев парламентарни партии. Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд определя, включително и по линия на желаната цялостна трансформация на прокуратурата, значимите изменения в съдебната власт в компетентността на Великото Народно събрание – формата на държавно управление е пряко свързана с принципа за независимостта на съдебната власт. Големите изменения в съдебната система, например евентуалното премахване на фигурата на главния прокурор, неминуемо са промяна във формата на държавно управление и влекат след себе си необходимостта подобни изменения да бъдат разглеждани по реда на Великото Народно събрание.

Защо това е съществен момент? Защото веднъж отворена, кутията на конституционните промени през Великото Народно събрание, много трудно може да бъде затворена. То не е обвързано като абсолютна предпоставка с разгледания проект за изменения или за нова Конституция от приелото решението за ВНС обикновено Народно събрание. Едно Велико Народно събрание с всички 400 народни представители би могло да направи това, което намери за добре. Включително, ако има достатъчно мнозинство, да разгледа все по-често изплуващия въпрос на фона на кризата в парламентарното управление, за президентската република. Не е необходимо Румен Радев да вкарва тези промени пряко в проекта си за конституционни промени или за нова Конституция. Необходимо е само да има налично Велико Народно събрание, в което подкрепящите го партии неминуемо ще имат своето присъствие. И биха могли да предприемат необходимите стъпки в тази посока. Абсолютно необходимата предпоставка е просто да има решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание и началото на неговата работа. Тогава, ако то сметне за добре и необходимо, може да реши да възстанови монархията като основа на конституционния строй. Може да премахне не само главния прокурор, но и председателите на ВАС и ВКС. Може да наложи нова рамка на основните права и свободи на гражданите. Може да създаде двукамарен парламент или да ни превърне във федерация. Или просто да измени формата на държавно управление по такъв начин, че да се превърнем в една президентска република. За което безспорно би имало подкрепа в определени политически сили и в една част от обществото.

Амбициите на определени кръгове за слагане край на парламентаризма в България не е от вчера. Той стана особено актуален в последните месеци с продължаващата политическа криза и невъзможността на парламентарните партии да излъчат редовно правителство. Това рязко повиши ролята на президента в процесите по управлението на държавата. И съответно създаде по-голяма чуваемост на твърдението, че парламентарният модел на управление е изчерпал себе си. Отварянето на конституционен дебат, още повече такъв от компетентността на Велико Народно събрание, дава основата да се тръгне в тази посока. И дори самата заявка за повече власт на една институция да не е пряко обявена, а само чрез някои нейни говорители, то в един момент тя може да се превърне както в политическа, така и в конституционна реалност – чрез свикано на друго основание Велико Народно събрание, което обаче има цялата свобода на действие за прекрояване. И България да осъмне в зората на президентската република. 

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика